Ето една малко по-различна гледна точка.


                ЗА МЪДЪР НАРОД - МЪДРА ПОУКА

 В корема на бременнна жена растат и се развиват два зародиша. Единият се казва  Мъничето-Вярващ , а другият Мъничето -Скептик.
 Веднъж Мъничето -Скептик  пита брат си:
-Слушай , искам да те попитам , ти вярваш ли , че има аживот след раждането?
Мъничето -Вярващ отговаря:
-Естествено , аз вярвам в живота след раждането! То е съвсем ясно - животът след раждането продължава. Нашият живот тук , в корема , е само за да пораснем и да бъдем готови за живота след раждането,да станем достатъчно силни  за това , което ни очаква. 
Мъничето-Скептик:
-Така ли ? А аз мисля , че всичко това е глупост!Всъщност, никакъв живот след раждането не съществува!Ти , например , можеш ли да си представиш , как въобще би могъл да изглежда този живот?
- Аз точно не знам , но смятам , че там ще има доста повече светлина , отколкото тука. А е възможно ние да ядем устата си и може би ще тичаме....
-Това са пълни глупости!Да тичаме въобще е невъзможно, а да ядем с устата е съвсем грешно предположение. Ние имаме пъпна връв, която ни храма . Без нея дори е невъзможно да си представя, че има живот след раждането . Пъпната връв - това  е нашият живот!Между другото забелязала ли си , че тя става все по-къса?
-А аз мисля , че всичко това е възможно. Просто светът около нас ще бъде съвсем друг , а не такъв , към който сме привикнали. 
-Никой и никога след ражадането нец се е върнал обратно в утробата !Всички знаят , че животът свършва с раждането!И въобще - животът това е едно голямо страдание и тъмнина ! 
-Аз, наистина, не знам , как ще изглежда животът след раждането. Но във всички случаи ние ще видим нашата майка , и непременно  тя ще се погрижи за нас . Това е сигурно. 
-Майка! Ти вярваш в майката ? Ха-ха!А къде е тя според теб?
Но Тя е навсякъде около нас. Ние се намираме и живеем в Нея. Без Нея ние не можемда съществуваме. 
- Всичко това са пъкни измишльотини и глупости . От тази майка и парченце не съм видял. Същото така ми е ясно , че тя по принцип и не може да съществува. 
- Понякога , когато сме притихнали и спокйни , можем да чуем , как Тя пее или да почувстваме , как Тя поглажда нашия свят......  
  

П.С. --------> ами това е разказчето . Всеки може да си направи изводите сам за себе си. 
П.С.1-------> Самият разказ , е взаимстван от едно вестниче , което се издава от Православен храм "СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА МАРИНА "- гр.Пловдив.