Ровейки се из блога попаднах на  този на mirandolina.
А там на едно малко по-различно писмо до дядо Коледа 
написано от 
 РУМЕН ЧЕНКОВ

Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица нежна и мила!
Ала, деденце, миличък, знай -
аз го искам до Нова година.

Ти познаваш ли Гошко? Та той
беше моят приятел до вчера.
Беше колкото мене на бой.
Друг едва ли такъв ще намеря.

С него спяхме легло до легло
и си имахме общи играчки.
Даже ново почти колело,
със верига, звънче и спирачка.

Да ти кажа ли? С Гошко веднъж
за това колело се посбихме.
Аз заплаках, макар, че съм мъж,
после двамата пак се сдобрихме.

Ти не ни се сърди, дядо мой!
Ние мъничко само се сбихме.
Днес го няма. Отиде си той,
а - повярвай - така го обичам.

Вчера чичко един го видя
и взема го за Нова година.
Във очите му радост съзрях.
Исках с него и аз да замина.

Но сме тук с колелото сами...
Плача аз, и звънчето проплаква,
а пък Гошко сега е щастлив -
свойте мама и татко дочакал.

Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица нежна и мила!
Ала, деденце, миличък, знай -
аз го искам за всяка година!

Тъжно нали ???

Но това е част от нашата действителност .Колкото и да се опиваме да игнорираме има и такива писма . Там няма да откриете желания за MP-тройки , четворки , Айфони  и всякакви най-различни глезотийки ( винаги съм се чудил за какво му е на едно 10 годишно дете IPHONE - ама това е друга тема ). Понякога чисто човешката топлина , обич е много по-скъп подарък от всичко останало .
Мисля , че не е трудно да бъдем по-добри , и не само когато се задават празници . Да бъдем ЧОВЕЦИ.

П.С. - Към всички , които по някакъв начин са се озовали в блогчето ми :
Весело изкарване на Коледните и Новогодишните празници . Живот и здраве през новата 2010 година . И не се отказвайте от мечтите си  !!!!!!